Новини, интервюта, анализи 
Коментарите са изключени Корените на българското масонство са събрани в изложба
Изложба “Към корените на българското масонство”, организирана от Регионалните музеи в Русе и Габрово, ще бъде открита утре в Русе. В нея са включени близо 200 експоната от фондовете на двата музея, съобщиха от русенския културен институт.
Изложбата представя снимки, документи и вещи на първите и по-известни русенски масони, както и ролята им за спасяването на Русе по време на Руско-турската освободителна война. Акценти в изложбата са масонското свидетелство на Христо Теохаров, сабите на Раковски и на Васил Кръстев, фракът на Михаил Силаги. Отразено е и участието на русенските масони в политическия живот на нова България, в стопански, обществени и културни инициативи на града.
Габровският исторически музей предоставя за експониране в изложбата оригинални масонски атрибути от първата половина на миналия век. Те са съхранени и предадени в музея от наследниците на Антон Крил, габровски индустриалец. Сред неговите ценни реликви са ритуални предмети, лични документи, подбрана масонска и теософска литература.
Изложбата ще бъде официално открита в зала “Ал. Батерберг” на русенския Исторически музей на 22 октомври 2009 г., четвъртък, в 17.30 ч.
По българските земи франкмасонството се появява в началото на ХIХ век. Посветени в Свободното зидарство чужденци, посещаващи българските градове по поречието на река Дунав, правят опити за организирането на масонски огнища и привличането в тях на българи имащи предимно търговски отношения със страните от Средна и Западна Европа.
За първият българин, посветен във франкмасонството, се счита живелият в бесарабския град Кишинев, архимандрит Ефрем. Там той, през 1820 г. попада в Ложа „Овидий“. След завръщането си в България, архимандрит Ефрем се опитва да основе Ложа в българския град Русе.
Основоположник на българското регулярно франкмасонство е българинът Иван Николов Ведър. Със същността и принципите на Свободното зидарство той се запознава по време на пътуванията си в Европа. Достига най-високата, 33° степен в йерархията на Стария и Приет шотландски обред. По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) благодарение на установената масонска връзка между Иван Ведър и турски военнокомандващ, българинът успява да предотврати унищожаването на най-европейския български град Русе.
