Новини, интервюта, анализи 
Коментарите са изключени Сретение Господне е един от големите християнски празници
02/02/2010 06.49
Църквата причислила Сретение Господне към дванадесетте велики празници в годината, а на другия ден след този празник чества паметта на свети Симеон Богоприемец и на пророчица Анна. Този празник, установен още в ранните векове на християнството, започнал да се празнува особено тържествено от времето на византийския император Юстиниан Велики (527-565 г.).
Четиридесет дни след раждането на Исус Христос, света Дева Мария донесла своя Младенец в Йерусалимския храм според Мойсеевия закон, който заповядвал, всяко първородно от мъжки пол да бъде посвещавано (или представяно на Бога). Това било установено за спомен на избавянето на израилските първородни от смъртта, която поразила всички египетски първородни от човек до добитък. Затова всеки първородин като собственост на Господа бил длъжен с определена от закона цена да бъде откупен.
Така след навършване на 40 дни от рождението, майката принасяла в жертва на Бога – агне, ако майката е бедна, принасяла гургулица или два гълъба. На този закон смирено се подчинила и света Богородица.
В някои краища на България днешният ден се празнува като Петльовден – в чест на мъжките рожби.
Възрастните свързват празника с легенда, разказваща, че цар Ирод заповядал да бъдат избити всички новородени момчета, за да намери новия цар. За да спаси сина си, Дева Мария белязала дома си и всички съседни порти с кръвта на обезглавен петел.
На този ден домакините, които имат мъжки рожби, колят петел, като правят кръстен знак на портата на дома си. От петела се приготвя обядът, пекат се малки кравайчета, които се раздават на близки и приятели
