"Ла мезон" – Русе

Областната комисия по здравеопазване в Русе реши днес да бъде създадена работна група, която да набележи мерки и да формулира предложения за преодоляване на проблеми, свързани със спешната помощ в региона. В тази група ще влязат представители на Регионалния център по здравеопазване, Центъра за спешна медицинска помощ, Регионалната здравно-осигурителна каса, представител на доболничната помощ, както и на община Борово. Срокът за осъществяване на задачите на групата е 30 април.

Създаването на три бази, намиращи се в двата диагностично-консултативни центъра и в Медицинския център, където да дават по 12 часови дежурства всички общопрактикуващи лекари на функционален принцип, предложи директорът на Центъра за спешна медицинска помощ в Русе д-р Пенка Бахчеванова. Тя обясни това с необходимостта да се обслужват пациенти с нужда от неотложна помощ, която не е ангажимент на спешната. По този начин джи-питата ще поемат своя дял в обслужването на такива пациенти, тъй като това е тяхно задължение.

Националната система за спешни повиквания 112 стартира през 2008 г. През следващата година се модерницира информационно-комуникационната система на централата, всички автомобили са оборудвани с радиостанции, GPS – и имат всички автомобили. Тази система изравнява възможността да се ползва качествена медицинска помощш, независимо от това от кое място е станало повикването. Проблемът е в неотложната, но неспешна помощ, каза д-р Бахчеванова пред областния съвет по здравеопазване. Оказването й е регламентирано в Наредба от 1994 г- с отделянето на спешна помощ и създаване на центровете. нов документ няма.“ Става дума за хора, чиито живот не е пряко застрашен, но трябва да се окаже помощ“, обясни д-р Бахчеванова. Изпълнителите на такава помощ са общопрактикуващите лекари, но липсват звена към ДКЦ-тата и медицинските центрове.

„Нито един общопрактикуващ лекар не е излязъл от кабинета си за изпълнение на неотложна помощ, защото амбулаториите са пълни  и се пишат рецепти“, каза още директорът на Центъра за спешна медицинска помощ в Русе. Положението е критично в общините, където няма дори филиали на спешната помощ.

Всеки лекар би могъл да има едно дежурство на месец и половина, без значение от броя на пациентите. Разчетите сочат, че за издръжката на един такъв център всяко джи-пи трябва да отдели не повече от 50-60 лева. Допълнителни приходи могат да постъпят от платен транспорт за неосигурени пациенти, допълни д-р Бахчеванова.

Нито една жалба не е постъпвала в Районната здравно-осигурителна каса в Русе на здравно осигурено лице относно неизпълнение на неотложна помощ от 2000 г. до сега. Тя е вменена в задърженията на общопрактикуващите лекари. 95 % от тях се заместват в празнични и почивни дни, както и в нощните часове от груповата практика „Мобилмед“, заяви пък д-р Орлин Геров, директор на РЗОК – Русе.