"Ла мезон" – Русе

20/06/2011

„Еврозоната се намира в ситуация на тотално разпукване, Eвропа навлиза в конституционна криза, но Европа дава и сигнали на геополитическо криза“. Това каза в Русе професорът по икономика Димитър Иванов. Той беше в Русе в качеството си на председател на създадения наскоро Национален съюз за нова България. Ето и интервюто, което даде той пред Росица Великова:

Проф. Иванов, пред обществеността на Русе представихте Вашето виждане, че са два вариантите през Европа за излизане от тежката кризисна ситуация – разпукването на еврозоната и създаването на европейско министерство на финансите, анонсирано и от председателя на Европейската централна банка Жан-Клод Трише. Кой от тези пътища бихте препоръчали?

Въпросът, който задавате е изключително актуален. Задават си го и международните финансови институции, и институциите в Европа, и хората в тези страни, това го виждаме всяка вечер – хората се вълнуват, протестират и т.н. Има изключително силна вероятност от излизане на някои от силно засегнатите от кризата държави от този формат на еврозоната. Знаете, че за Гърция има вече много силни гласове, включително експертни гласове, гласове на международни банки, фондове и други, че може и известен спасителен шанс на Гърция да излезе от тази ситуация е да се върне към използване на драхмата като собствена валутна единица.

Един от механизмите, който едва ли не вече се консултира, е използването на драхмата паралелно с еврото – драхмата да служи като единица за вътрешни разплащания, а еврото да остане само валута за международните разплащания на Гърция. Това е единият вариант.

По същия начин стои въпросът пред стоенето в еврозоната и на останалите периферни икономики от нея като Ирландия, Португалия. В подобна дългова криза вече са Испания, Италия влиза в такава дългова криза. Нещата са изключително сериозни.

Вторият вариант, както Вие цитирахте, и който Жан-Клод Трише предложи миналата седмица е да се върви към още по-голяма централизация на икономическото управление на еврозоната. Проблем, според мен правилно посочен от Трише, защото не може да съществува монетарен блок, монетарен съюз, който да няма икономическо управление. Европейската централна банка не играе ролята на никакво икономическо управление. Тя има главно съветнически функции и функции по отношение на общия лихвен процент в еврозоната. Затова Трише говори за отиване на един процес на централизация на икономическите и координиращи функции, именно той спомена създаването на европейско финансово министерство, но тази пък тенденция на решаване на проблемите ще влезе в конфликт с досегашната конституция и концепция на съществуване на целия евросъюз, който не е изграден на базата на федеративна основа, а е изграден на основата на държави, приели политическите принципи на съюза, нищо повече.

Така че аз лично считам, че Европа стои пред една голяма конституционна и икономическа криза, защото тези финансови инжекции, които Европейската комисия с помощта на Европейската централна банка и Международния валутен фонд реши за Гърция, Португалия и Ирландия, всъщност са наливане на пари в един продънен джоб. И трите икономики не дават никакви сериозни аргументи, че ще са в състояние да върнат тези пари в условията, които тези три институции им предлагат, нито пък техните парламенти и правителства гарантират, че могат да реализират програмите за „стягане на коланите”, за намаляване на бюджетния дефицит, за редуциране на заплатите на персонала в сроковете и в рамките, които им се налагат. Виждате, че социалната ситуация в тези страни е пред експлозия, в Гърция буквално нещата са експозирали. Папандреу отива на вот на недоверие, вече се носят гласове и силни подозрения, че може да се стигне до държавен преврат.

Португалия стои пред избори, в Ирландия не се знае как ще се справят със ситуацията. Цялата тази картина не може да не ни кара и ние в България да мислим как тази кризисна ситуация в Европа би се отразила върху българската икономика. Даже не само би се отразила, тя се отразява, защото, да не забравяме, че 75 % от българската продукция се реализира чрез експорта.

Ако вашата експортна зона е в криза, това означава, че тя няма апетит да купува от вас стоки. Щом няма апетит, а на нас експортът ни е основен мотор на растежа, тогава как ще развиваме, откъде ще дойде растежа на българската икономика.

Какво трябва спешно като икономическа мярка да се предприеме в България според Вас, за да се реагира и на европейската ситуация, още повече според хора от бизнеса у нас кризата е на потреблението?

Спешно много неща трябва да се направят в интерес на истината. Не искам да влизам в клишетата на опозицията, но спешно правителството може би заедно с парламента трябва още веднъж да се съберат и да поставят диагнозата на болния. Мойта основна критика е, че от времето на тройната коалиция през времето на ГЕРБ България не получи антикризисна програма. Ние сме едиствената страна в Европа, може би и в света, която няма антикризисна програма. Ние не дадохме сериозна, реална диагноза на болестта на българската икономика, на типа криза в България. Когато няма диагноза, няма как да се определи и типа терапия. Да, правителството на ГЕРБ предложи на три пъти три пакета антикризисни мерки, за които никой не знае какво се реализира от тях, редица от тях са конфликтни, някои са противоречиви, никой не знае в каква ситуация се намират тези мерки.

Нашата криза не е от типа на дълговата криза, в която са изпаднали редица икономики от еврозоната, нашата криза не е от типа „макроикономическа”. България изпитва криза на микроикономиката, на реалната икономика. Дългът на сектора на домакинствата, на българските граждани, на частния и на публичния сектори е огромен у нас. Този дълг не се отчита в макроикономическата картина и затова финансовият министър лесно може да каже – България е стабилна. Стабилна, но всъщност куха, изпразнена от реално съдържание вътрешна икономика, в която свежи пари няма. Тези пари не се раждат нито от фирмите в икономиката, нито идват отвън. Всички фирми в България са се хванали ръце за ръце. Дългът на фирмите надвишава четири пъти брутния вътрешен продукт на страната и всъщност парите, които се въртят в икономиката са едни и същи – една голяма част от тях идва от сивия сектор. Първото, което трябва да се направи, за да се върна към основата на въпроса Ви, е дългът на домакинствата, частен и публични сектори по някакъв начин да бъде редуциран. Трябва да се даде въздух на играчите в икономиката, ако те са удушени, няма икономически живот. Играчите са удушени заради тяхната задлъжнялост, засушаването на кредитирането в страната, липсата на чужди инвестиции, малкия български пазар и заради кризата в Европа, откъдето, пак подчертавам, апетитът да се изсмукват стоки от нашата икономика, е силно намалял.

Докато не оживим играчите, игра няма да има.

Каква е краткосрочната Ви прогноза, ако допуснем, че продължи по досегашния начин да се управлява държавата в близката година?

Колкото и да искам да внуша някаква доза оптимизъм на хората от бизнеса, много трудно мога да направя това. Краткосрочната ми прогноза е, че докато правителството не се заеме с реалните му задачи, заради които е дошло на власт , нещата няма да се оправят. Имах среща с министър – председателя, когато той беше на своята трета седмица и му заявих „Г-н Борисов, Вие решихте изключително важна задача – смъкването от власт на „тройната коалиция”, но това представлява само една пета от задачите, за които този народ Ви избра на власт. Останалите четири пети са далеч по-важни – трябва да излекувате икономиката, да изведете тази икономика от кризата. Виждаме, че две години след това икономиката не само не е изведена от кризата, но и залагам моята компетентност да това – икономиката ни е в още по-дълбока криза. Затова считам, че предприемачи, бизнес, домакинства трябва да следват изключително сериозна политика на икономии в момента, защото няма нормативно, законодателно решение на изпълнителната власт или на парламента, което да спаси тези сектори от задълбочаване на техния дълг. В България започна процес на обедняване, то засяга вече слабо родената „средна” класа и това обедняване, веднъж започнало, има своя цикъл. Ако не бъде спрян сега, този цикъл може да отнеме цялото десетилетие до 2020 г.

България се нуждае от свежи пари. Българската икономика се нуждае от нормативни мерки за редуциране на дълга на основните структуроопределящи фирми в България. Този дълг трябва да бъде решен по някакъв начин, не говоря да бъде опростен, а да бъде редуциран, препродаден, държавата да осигури по нормативен път аукцион на акции от засегнатите силно задлъжнели български структуроопределящи фирми, в който да участва държава, чужди инвеститори, малки и средни фирми, български граждани – всеки. По този начин тежестта на дълга ще бъде поета, но ние не можем да оставим структуроопределящите български фирми, каквито и да са те, не ги коментирам, на произвола на съдбата. Те носят българския икономически живот. Трябва да се върви към нормативно решаване на въпроса за редукцията на дълга.

Вторият въпрос е този за редукцията на дълга на българските домакинства. Политиката на доходите, следвана в България, е неприемлива. Не можем да решаваме въпросите с по 15 евро увеличение на заплатите на година. С това се превръщаме в пълзящи бедняци, стоящи винаги на последно място в Европейския съюз. Това не е цивилизовано решение на стандарта на живот и на мястото на България в Европа. Затова не случайно заедно с мои колеги на няколко пъти призовавам към сериозно замисляне за търсене на национален, решен с консенсус механизъм, за шоково повишаване на доходите на българските граждани, и на пенсионерите. Има такива възможности.

Това не е само икономическо, но и социално решение за извеждане на България от дълбокия капан, в който е попаднала страната – капанът на прехода и капанът на една страна, която иска да бъде член на Европа, но механизмите на конвергенция спрямо Европа не съответстват на икономическата и социална база, в която се намира България. За да стане България равноправен член на Европа, за да може се включи в европейските процеси и наистина след това да прилагаме законите на пазарната икономика, трябва да почнем това прилагане от някакво равнище. Докато то не съществува, не можеш да прилагаш законите на пазарната икономика спрямо тип икономически живот, който не влиза в дефиницията на пазарна икономика. Виждаме, че така наречената пазарна икономика в страната задължително преминава през кабинетите на редица министри. Това не е пазар, а балкански тип полусоциализъм – полупазарна икономика.