"Ла мезон" – Русе

14/08/2011

Събор на етнографската група хърцои се проведе в русенското село Кацелово. Според Любомир Милетич „хърцои“ е „собствено название“, което е придобило статут на подигравателно прозвище. Всъщност, това са слънцепоклонниците, последователи на бог Хърс (Хърс, още Хърсой, Хръс, Хорс е предполагаем бог на слънцето, почитан от източните славяни през Х век). Днес хората с гордост показват хърцойския си произход, който им е дал традиция, запазена до сега.

По време на празника бяха пресъздадени народни обичаи в автентични носии. Индивидуални изпълнители и танцови състави зарадваха множеството, дошло да се наслади на уникалната природа и традиции в района. Сред зрителите имаше гости дори от съседна Румъния, пише сайтът ruseinfo.net.

Ето и интервюто с проф. Анчо Калоянов от Русенския университет, което журналистите от ruseinfo.net са направили:

- Преведено какво значи хърцой?

- Това са някогашните слънцепоклонници, синове на Хърс, Хърсови хора.

- Те казват, че името им произлиза от името Владимир Хръсате.

- Разбира се. И капанците казват, че са закапанени от Владимир Хръсате. Сега, самият Хръсате…аз не знам източника на това име, съмнявам се че той е истински…Възможно е Хръсате да идва от това, че е слънцепоклонник. Това са нови неща. Те не са носени в някогашната памет, за да приказват сега. Кой е знаел за Хръсате през 19-и век? Това са нови работи.

– Има ли информация и изследвания, показващи брой на хърцоите?

- Вижте, това не е разумно в България да се цепим. Толкова сме малко, че да имаме толкова бройки хърцои, капанци, шопи и др. Това се знае от етнографите. Аз дълго време водих битка русенската култура да даде пари за един сборник. Етнографският институт направи един сборник „Капанци“, например. Направи сборник „Гребенци“. Има сборник „Шопски край“. Исках да направим един сборник за хърцоите. Това не стана. Като тръгнете по поречието на Янтра и Русенски Лом, старите местни селища са населени с хърцои. Това е общо, така да се каже, административно. От Дунава до Поповско се самоосъзнават като хърцойски села.

– От другата страна на Дунава има ли хърцои според Вас?

- От другата страна на Дунава има страшно много преселници оттук. След въстанието на Дионисий Рали през 1598 година оттук се изселват 60 000 души. Тук се обезлюдява и обезкръвява цялата тази територия, застанала зад идеята на Михай Витязул да се освободи Северна България във война с турците.Това въстание не сполучва. Заминават най – будните и селата остават празни. Балканджиите слизат в села, които са заселени от различни турци. Например, село Острица е балканджийско, а село Кацелово е хърцойско. Там има заселници. Даже някога съм чел, че около 40 селища около Букурещ са били до 19-и век български и то преселени от Русенско. Това по – добре може да Ви кажат музейните работници. Аз се занимавам с етнография, докъдето се вижда, че казват: „Аз съм хърцоин и пея хърцойски песни“.

– Вие идвате тук от години и всеки път откривате по нещо ново за себе си и науката. С това идване има ли нещо, което преоткривате?

- Аз съм бил тук на експедиция през 1987 година. Тук съм започнал един роман, наречен „Див огън“. Познавам някогашното Кацелово. Знам го сега. Новото е, че няма училище, което го затриха. От Кацелово написаха един вопъл – статия – „Отиват си белите лебеди от българските села“. Като няма училище, животът се прекратява. През 1971 година го заварих като село от 2500 души. Бях на записи в една зима, в която видях да въврят в големия сняг от метър и нещо шейни с яростни кочияши и коне. Те се носеха по това поле. Има интересен разградски художник, който рисуваше само хърцои и капанци. Слава Богу, че има още любопитство на старите жители да представят собствената си култура.

Както виждате, за ролята на булката и младоженеца съвсем няма млади хора, които да бъдат представени. Това е новото. Иначе е живо. Събират се хората, веселят се. Смесва се фолклорът. Тук има изпълнения на съвременен фолк и на чалга даже. Чалгата е фолклор, какво да се прави. Това е истината.

Още за проучванията на проф. Анчо Калоянов за хърцоите, четете тук.